разряд

Речник на българския език

разря̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. разряди, (два) разряда, м. Разред.

Грешни изписвания (3)

  • разрът
  • разрят
  • ръзрят

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ряд
непълен член раз-ря-да
пълен член раз-ря-дът
мн.ч. раз-ря-ди
членувано раз-ря-ди-те
бройна форма раз-ря-да
звателна форма