разраняване

Речник на българския език

разраня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разранявъне
  • разръняване
  • разрънявъне
  • ръзраняване
  • ръзранявъне
  • ръзръняване
  • ръзрънявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ра-ня-ва-не
членувано раз-ра-ня-ва-не-то
мн.ч. раз-ра-ня-ва-ния
членувано раз-ра-ня-ва-ни-я-та