разпяване

Речник на българския език

разпяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разпъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пя-ва-не
членувано раз-пя-ва-не-то
мн.ч. раз-пя-ва-ния
членувано раз-пя-ва-ни-я-та