разпъхтяване

Речник на българския език

разпъхтяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разпъхтъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пъх-тя-ва-не
членувано раз-пъх-тя-ва-не-то
мн.ч. раз-пъх-тя-ва-ния
членувано раз-пъх-тя-ва-ни-я-та