разпущане

Речник на българския език

разпущане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разпуштане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пу-ща-не
членувано раз-пу-ща-не-то
мн.ч. раз-пу-ща-ния
членувано раз-пу-ща-ни-я-та