разпукване

Речник на българския език

разпу̀кване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разпуквани
  • разпуквъне
  • разпуквъни
  • ръзпукване
  • ръзпуквани
  • ръзпуквъне
  • ръзпуквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пук-ва-не
членувано раз-пук-ва-не-то
мн.ч. раз-пук-ва-ния
членувано раз-пук-ва-ни-я-та