разпространителка

Речник на българския език

разпространѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разпространителки, ж. Жена разпространител.

Грешни изписвания (31)

  • разпространителкъ
  • разпространитилка
  • разпространитилкъ
  • разпрострънителка
  • разпрострънителкъ
  • разпрострънитилка
  • разпрострънитилкъ
  • разпрустранителка
  • разпрустранителкъ
  • разпрустранитилка
  • разпрустранитилкъ
  • разпрустрънителка
  • разпрустрънителкъ
  • разпрустрънитилка
  • разпрустрънитилкъ
  • ръзпространителка
  • ръзпространителкъ
  • ръзпространитилка
  • ръзпространитилкъ
  • ръзпрострънителка
  • ръзпрострънителкъ
  • ръзпрострънитилка
  • ръзпрострънитилкъ
  • ръзпрустранителка
  • ръзпрустранителкъ
  • ръзпрустранитилка
  • ръзпрустранитилкъ
  • ръзпрустрънителка
  • ръзпрустрънителкъ
  • ръзпрустрънитилка
  • ръзпрустрънитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-рос-т-ра-ни-тел-ка
членувано раз-п-рос-т-ра-ни-тел-ка-та
мн.ч. раз-п-рос-т-ра-ни-тел-ки
членувано раз-п-рос-т-ра-ни-тел-ки-те
звателна форма