разправийка

Речник на българския език

разправийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-ра-вий-ка
членувано раз-п-ра-вий-ка-та
мн.ч. раз-п-ра-вий-ки
членувано раз-п-ра-вий-ки-те
звателна форма