разплод

Речник на българския език

разпло̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разплождане, развъждане, размножаване.

Грешни изписвания (2)

  • разплот
  • ръзплот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-лод
непълен член раз-п-ло-да
пълен член раз-п-ло-дът
мн.ч. раз-п-ло-ди
членувано раз-п-ло-ди-те
бройна форма раз-п-ло-да
звателна форма