разплащане

Речник на българския език

разпла̀щане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разплащъне
  • ръзплащане
  • ръзплащъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-ла-ща-не
членувано раз-п-ла-ща-не-то
мн.ч. раз-п-ла-ща-ния
членувано раз-п-ла-ща-ни-я-та