разпис

Речник на българския език

ра̀зпис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разпределение на учебни знания във висши учебни заведения по дни и часове.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • разпес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пис
непълен член раз-пи-са
пълен член раз-пи-сът
мн.ч. раз-пи-си
членувано раз-пи-си-те
бройна форма раз-пи-са
звателна форма