разпечатка

Речник на българския език

разпеча̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разпечатки, ж. Извличане и напечатване върху листове на кодиран и съхранен в компютърната памет текст.

Грешни изписвания (7)

  • разпечаткъ
  • разпичатка
  • разпичаткъ
  • ръзпечатка
  • ръзпечаткъ
  • ръзпичатка
  • ръзпичаткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пе-чат-ка
членувано раз-пе-чат-ка-та
мн.ч. раз-пе-чат-ки
членувано раз-пе-чат-ки-те
звателна форма