разобличителен

Речник на българския език

разобличѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • разоблечителен
  • разоблечителин
  • разоблечитилен
  • разоблечитилин
  • разобличителин
  • разобличитилен
  • разобличитилин
  • разублечителен
  • разублечителин
  • разублечитилен
  • разублечитилин
  • разубличителен
  • разубличителин
  • разубличитилен
  • разубличитилин
  • ръзоблечителен
  • ръзоблечителин
  • ръзоблечитилен
  • ръзоблечитилин
  • ръзобличителен
  • ръзобличителин
  • ръзобличитилен
  • ръзобличитилин
  • ръзублечителен
  • ръзублечителин
  • ръзублечитилен
  • ръзублечитилин
  • ръзубличителен
  • ръзубличителин
  • ръзубличитилен
  • ръзубличитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ра-зоб-ли-чи-те-лен
непълен член ра-зоб-ли-чи-тел-ния
пълен член ра-зоб-ли-чи-тел-ни-ят
ж. р. ра-зоб-ли-чи-тел-на
членувано ра-зоб-ли-чи-тел-на-та
ср. р. ра-зоб-ли-чи-тел-но
членувано ра-зоб-ли-чи-тел-но-то
мн. ч. ра-зоб-ли-чи-тел-ни
членувано ра-зоб-ли-чи-тел-ни-те