разобличане

Речник на българския език

разобличане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-зоб-ли-ча-не
членувано ра-зоб-ли-ча-не-то
мн.ч. ра-зоб-ли-ча-ния
членувано ра-зоб-ли-ча-ни-я-та