разнос

Речник на българския език

разно̀с съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разнасяне.прил. разносен, разносна, разносно, мн. разносни. Разносна търговия.

Грешни изписвания (1)

  • ръзнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-нос
непълен член раз-но-са
пълен член раз-но-сът
мн.ч. раз-но-си
членувано раз-но-си-те
бройна форма раз-но-са
звателна форма