разнищяне

Речник на българския език

разнищяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разништъне
  • разништяне
  • разнищъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ни-щя-не
членувано раз-ни-щя-не-то
мн.ч. раз-ни-щя-ния
членувано раз-ни-щя-ни-я-та