разменяне

Речник на българския език

разменяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разменъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ме-ня-не
членувано раз-ме-ня-не-то
мн.ч. раз-ме-ня-ния
членувано раз-ме-ня-ни-я-та