разломен

Речник на българския език

1. разломен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-ло-мен
непълен член раз-лом-ния
пълен член раз-лом-ни-ят
ж. р. раз-лом-на
членувано раз-лом-на-та
ср. р. раз-лом-но
членувано раз-лом-но-то
мн. ч. раз-лом-ни
членувано раз-лом-ни-те

2. разломен — мин. страд. прич. м. р.

разломен е производна форма на разломя (мин. страд. прич. м. р.).