разложа

Речник на българския език

разло̀жа преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

разложиш, мин. св. разложих, мин. прич. разложил, св.вж. разлагам.

Грешни изписвания (3)

  • разложъ
  • ръзложа
  • ръзложъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ло-жа раз-ло-жим
2 лице раз-ло-жиш раз-ло-жи-те
3 лице раз-ло-жи раз-ло-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ло-жих раз-ло-жих-ме
2 лице раз-ло-жи раз-ло-жих-те
3 лице раз-ло-жи раз-ло-жи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ло-жех раз-ло-жех-ме
2 лице раз-ло-же-ше раз-ло-жех-те
3 лице раз-ло-же-ше раз-ло-же-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разложил съм разложила съм разложило съм разложили сме
2 лице разложил си разложила си разложило си разложили сте
3 лице разложил е разложила е разложило е разложили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разложил бях разложила бях разложило бяхме разложили
2 лице беше разложил беше разложила беше разложило бяхте разложили
3 лице беше разложил беше разложила беше разложило бяха разложили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разложа ще разложим
2 лице ще разложиш ще разложите
3 лице ще разложи ще разложат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разложил ще съм разложила ще съм разложило ще сме разложили
2 лице ще си разложил ще си разложила ще си разложило ще сте разложили
3 лице ще е разложил ще е разложила ще е разложило ще са разложили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разложа щяхме да разложим
2 лице щеше да разложиш щяхте да разложите
3 лице щеше да разложи щяха да разложат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разложил щях да съм разложила щях да съм разложило щяхме да сме разложили
2 лице щеше да си разложил щеше да си разложила щеше да си разложило щяхте да сте разложили
3 лице щеше да е разложил щеше да е разложила щеше да е разложило щяха да са разложили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разложел съм разложела съм разложело съм разложели сме
2 лице разложел си разложела си разложело си разложели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разложил съм разложила съм разложило съм разложили сме
2 лице разложил си разложила си разложило си разложили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разложил била съм разложила било съм разложило били сме разложили
2 лице бил си разложил била си разложила било си разложило били сте разложили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разложа щяла съм да разложа щяло съм да разложа щели сме да разложим
2 лице щял си да разложиш щяла си да разложиш щяло си да разложиш щели сте да разложите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разложил щяла съм да съм разложила щяло съм да съм разложило щели сме да сме разложили
2 лице щял си да си разложил щяла си да си разложила щяло си да си разложило щели сте да сте разложили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разложил бих разложила бих разложило бихме разложили
2 лице би разложил би разложила би разложило бихте разложили
3 лице би разложил би разложила би разложило биха разложили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ло-жи раз-ло-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ло-жен
непълен член раз-ло-же-ния
пълен член раз-ло-же-ни-ят
женски род раз-ло-же-на
членувано раз-ло-же-на-та
среден род раз-ло-же-но
членувано раз-ло-же-но-то
множествено число раз-ло-же-ни
членувано раз-ло-же-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ло-жил
непълен член раз-ло-жи-лия
пълен член раз-ло-жи-ли-ят
женски род раз-ло-жи-ла
членувано раз-ло-жи-ла-та
среден род раз-ло-жи-ло
членувано раз-ло-жи-ло-то
множествено число раз-ло-жи-ли
членувано раз-ло-жи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ло-жел
женски род раз-ло-же-ла
среден род раз-ло-же-ло
множествено число раз-ло-же-ли