разложило

Речник на българския език

1. разложило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разложило е производна форма на разложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разложило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разложило е производна форма на разложа (мин. деят. св. прич. ср. р.).