разлив

Речник на българския език

1. ра̀злив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., обикн. ед.
1. Разливане.
2. Място, където се разлива река.

Грешни изписвания (3)

  • разлев
  • разлеф
  • разлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-лив
непълен член раз-ли-ва
пълен член раз-ли-вът
мн.ч. раз-ли-ви
членувано раз-ли-ви-те
бройна форма раз-ли-ва
звателна форма

2. Ра̀злив географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Разлев
  • Разлеф
  • Разлиф