разкулачвам

Речник на българския език

разкула̀чвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разколачвам
  • разколачвъм
  • разкулачвъм
  • ръзколачвам
  • ръзколачвъм
  • ръзкулачвам
  • ръзкулачвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ку-лач-вам раз-ку-лач-ва-ме
2 лице раз-ку-лач-ваш раз-ку-лач-ва-те
3 лице раз-ку-лач-ва раз-ку-лач-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ку-лач-вах раз-ку-лач-вах-ме
2 лице раз-ку-лач-ва раз-ку-лач-вах-те
3 лице раз-ку-лач-ва раз-ку-лач-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ку-лач-вах раз-ку-лач-вах-ме
2 лице раз-ку-лач-ва-ше раз-ку-лач-вах-те
3 лице раз-ку-лач-ва-ше раз-ку-лач-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкулачвал съм разкулачвала съм разкулачвало съм разкулачвали сме
2 лице разкулачвал си разкулачвала си разкулачвало си разкулачвали сте
3 лице разкулачвал е разкулачвала е разкулачвало е разкулачвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разкулачвал бях разкулачвала бях разкулачвало бяхме разкулачвали
2 лице беше разкулачвал беше разкулачвала беше разкулачвало бяхте разкулачвали
3 лице беше разкулачвал беше разкулачвала беше разкулачвало бяха разкулачвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разкулачвам ще разкулачваме
2 лице ще разкулачваш ще разкулачвате
3 лице ще разкулачва ще разкулачват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разкулачвал ще съм разкулачвала ще съм разкулачвало ще сме разкулачвали
2 лице ще си разкулачвал ще си разкулачвала ще си разкулачвало ще сте разкулачвали
3 лице ще е разкулачвал ще е разкулачвала ще е разкулачвало ще са разкулачвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разкулачвам щяхме да разкулачваме
2 лице щеше да разкулачваш щяхте да разкулачвате
3 лице щеше да разкулачва щяха да разкулачват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разкулачвал щях да съм разкулачвала щях да съм разкулачвало щяхме да сме разкулачвали
2 лице щеше да си разкулачвал щеше да си разкулачвала щеше да си разкулачвало щяхте да сте разкулачвали
3 лице щеше да е разкулачвал щеше да е разкулачвала щеше да е разкулачвало щяха да са разкулачвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкулачвал съм разкулачвала съм разкулачвало съм разкулачвали сме
2 лице разкулачвал си разкулачвала си разкулачвало си разкулачвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкулачвал съм разкулачвала съм разкулачвало съм разкулачвали сме
2 лице разкулачвал си разкулачвала си разкулачвало си разкулачвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разкулачвал била съм разкулачвала било съм разкулачвало били сме разкулачвали
2 лице бил си разкулачвал била си разкулачвала било си разкулачвало били сте разкулачвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разкулачвам щяла съм да разкулачвам щяло съм да разкулачвам щели сме да разкулачваме
2 лице щял си да разкулачваш щяла си да разкулачваш щяло си да разкулачваш щели сте да разкулачвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разкулачвал щяла съм да съм разкулачвала щяло съм да съм разкулачвало щели сме да сме разкулачвали
2 лице щял си да си разкулачвал щяла си да си разкулачвала щяло си да си разкулачвало щели сте да сте разкулачвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разкулачвал бих разкулачвала бих разкулачвало бихме разкулачвали
2 лице би разкулачвал би разкулачвала би разкулачвало бихте разкулачвали
3 лице би разкулачвал би разкулачвала би разкулачвало биха разкулачвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ку-лач-вай раз-ку-лач-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ку-лач-ван
непълен член раз-ку-лач-ва-ния
пълен член раз-ку-лач-ва-ни-ят
женски род раз-ку-лач-ва-на
членувано раз-ку-лач-ва-на-та
среден род раз-ку-лач-ва-но
членувано раз-ку-лач-ва-но-то
множествено число раз-ку-лач-ва-ни
членувано раз-ку-лач-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ку-лач-вал
непълен член раз-ку-лач-ва-лия
пълен член раз-ку-лач-ва-ли-ят
женски род раз-ку-лач-ва-ла
членувано раз-ку-лач-ва-ла-та
среден род раз-ку-лач-ва-ло
членувано раз-ку-лач-ва-ло-то
множествено число раз-ку-лач-ва-ли
членувано раз-ку-лач-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ку-лач-вал
женски род раз-ку-лач-ва-ла
среден род раз-ку-лач-ва-ло
множествено число раз-ку-лач-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ку-лач-ващ
непълен член раз-ку-лач-ва-щия
пълен член раз-ку-лач-ва-щи-ят
женски род раз-ку-лач-ва-ща
членувано раз-ку-лач-ва-ща-та
среден род раз-ку-лач-ва-що
членувано раз-ку-лач-ва-що-то
множествено число раз-ку-лач-ва-щи
членувано раз-ку-лач-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-ку-лач-вай-ки