разкулачвал

Речник на българския език

1. разкулачвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкулачвал е производна форма на разкулачвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкулачвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкулачвал е производна форма на разкулачвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разкулачвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разкулачвал е производна форма на разкулачвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разкулачвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкулачвал е производна форма на разкулачвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).