разкулача

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-ку-ла-ча	раз-ку-ла-чим
2 лице	раз-ку-ла-чиш	раз-ку-ла-чи-те
3 лице	раз-ку-ла-чи	раз-ку-ла-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-ку-ла-чих	раз-ку-ла-чих-ме
2 лице	раз-ку-ла-чи	раз-ку-ла-чих-те
3 лице	раз-ку-ла-чи	раз-ку-ла-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-ку-ла-чех	раз-ку-ла-чех-ме
2 лице	раз-ку-ла-че-ше	раз-ку-ла-чех-те
3 лице	раз-ку-ла-че-ше	раз-ку-ла-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разкулачил съм	разкулачила съм	разкулачило съм	разкулачили сме
2 лице	разкулачил си	разкулачила си	разкулачило си	разкулачили сте
3 лице	разкулачил е	разкулачила е	разкулачило е	разкулачили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разкулачил	бях разкулачила	бях разкулачило	бяхме разкулачили
2 лице	беше разкулачил	беше разкулачила	беше разкулачило	бяхте разкулачили
3 лице	беше разкулачил	беше разкулачила	беше разкулачило	бяха разкулачили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разкулача	ще разкулачим
2 лице	ще разкулачиш	ще разкулачите
3 лице	ще разкулачи	ще разкулачат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разкулачил	ще съм разкулачила	ще съм разкулачило	ще сме разкулачили
2 лице	ще си разкулачил	ще си разкулачила	ще си разкулачило	ще сте разкулачили
3 лице	ще е разкулачил	ще е разкулачила	ще е разкулачило	ще са разкулачили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разкулача	щяхме да разкулачим
2 лице	щеше да разкулачиш	щяхте да разкулачите
3 лице	щеше да разкулачи	щяха да разкулачат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разкулачил	щях да съм разкулачила	щях да съм разкулачило	щяхме да сме разкулачили
2 лице	щеше да си разкулачил	щеше да си разкулачила	щеше да си разкулачило	щяхте да сте разкулачили
3 лице	щеше да е разкулачил	щеше да е разкулачила	щеше да е разкулачило	щяха да са разкулачили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разкулачел съм	разкулачела съм	разкулачело съм	разкулачели сме
2 лице	разкулачел си	разкулачела си	разкулачело си	разкулачели сте
3 лице	раз-ку-ла-чел разкулачел е	раз-ку-ла-че-ла разкулачела е	раз-ку-ла-че-ло разкулачело е	раз-ку-ла-че-ли разкулачели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разкулачил съм	разкулачила съм	разкулачило съм	разкулачили сме
2 лице	разкулачил си	разкулачила си	разкулачило си	разкулачили сте
3 лице	раз-ку-ла-чил разкулачил е	раз-ку-ла-чи-ла разкулачила е	раз-ку-ла-чи-ло разкулачило е	раз-ку-ла-чи-ли разкулачили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разкулачил	била съм разкулачила	било съм разкулачило	били сме разкулачили
2 лице	бил си разкулачил	била си разкулачила	било си разкулачило	били сте разкулачили
3 лице	бил разкулачил бил е разкулачил	била разкулачила била е разкулачила	било разкулачило било е разкулачило	били разкулачили били са разкулачили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разкулача	щяла съм да разкулача	щяло съм да разкулача	щели сме да разкулачим
2 лице	щял си да разкулачиш	щяла си да разкулачиш	щяло си да разкулачиш	щели сте да разкулачите
3 лице	щял да разкулачи щял е да разкулачи	щяла да разкулачи щяла е да разкулачи	щяло да разкулачи щяло е да разкулачи	щели да разкулачат щели са да разкулачат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разкулачил	щяла съм да съм разкулачила	щяло съм да съм разкулачило	щели сме да сме разкулачили
2 лице	щял си да си разкулачил	щяла си да си разкулачила	щяло си да си разкулачило	щели сте да сте разкулачили
3 лице	щял да е разкулачил щял е да е разкулачил	щяла да е разкулачила щяла е да е разкулачила	щяло да е разкулачило щяло е да е разкулачило	щели да са разкулачили щели са да са разкулачили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разкулачил	бих разкулачила	бих разкулачило	бихме разкулачили
2 лице	би разкулачил	би разкулачила	би разкулачило	бихте разкулачили
3 лице	би разкулачил	би разкулачила	би разкулачило	биха разкулачили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-ку-ла-чи	раз-ку-ла-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		раз-ку-ла-чен
		непълен член	раз-ку-ла-че-ния
		пълен член	раз-ку-ла-че-ни-ят
	женски род		раз-ку-ла-че-на
		членувано	раз-ку-ла-че-на-та
	среден род		раз-ку-ла-че-но
		членувано	раз-ку-ла-че-но-то
множествено число			раз-ку-ла-че-ни
		членувано	раз-ку-ла-че-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-ку-ла-чил
		непълен член	раз-ку-ла-чи-лия
		пълен член	раз-ку-ла-чи-ли-ят
	женски род		раз-ку-ла-чи-ла
		членувано	раз-ку-ла-чи-ла-та
	среден род		раз-ку-ла-чи-ло
		членувано	раз-ку-ла-чи-ло-то
множествено число			раз-ку-ла-чи-ли
		членувано	раз-ку-ла-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-ку-ла-чел
	женски род	раз-ку-ла-че-ла
	среден род	раз-ку-ла-че-ло
множествено число		раз-ку-ла-че-ли