разкулачило е

Речник на българския език

1. разкулачило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкулачило е е производна форма на разкулача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкулачило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкулачило е е производна форма на разкулача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).