разкрояване

Речник на българския език

разкроя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разкроявъне
  • разкруяване
  • разкруявъне
  • ръзкрояване
  • ръзкроявъне
  • ръзкруяване
  • ръзкруявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-к-ро-я-ва-не
членувано раз-к-ро-я-ва-не-то
мн.ч. раз-к-ро-я-ва-ния
членувано раз-к-ро-я-ва-ни-я-та