разкрачен

Речник на българския език

1. разкра̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разкрачин
  • ръзкрачен
  • ръзкрачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-к-ра-чен
непълен член раз-к-ра-че-ния
пълен член раз-к-ра-че-ни-ят
ж. р. раз-к-ра-че-на
членувано раз-к-ра-че-на-та
ср. р. раз-к-ра-че-но
членувано раз-к-ра-че-но-то
мн. ч. раз-к-ра-че-ни
членувано раз-к-ра-че-ни-те

2. разкрачен — мин. страд. прич. м. р.

разкрачен е производна форма на разкрача (мин. страд. прич. м. р.).