разкладка

Речник на българския език

разкла̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., обикн. ед. Пропорция, съобразно с която се разпределя храна между лица, които се хранят общо; дажба. Дневна разкладка.

Грешни изписвания (7)

  • разклатка
  • разкладкъ
  • разклаткъ
  • ръзкладка
  • ръзкладкъ
  • ръзклатка
  • ръзклаткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-к-лад-ка
членувано раз-к-лад-ка-та
мн.ч. раз-к-лад-ки
членувано раз-к-лад-ки-те
звателна форма