разказвачка

Речник на българския език

разказва̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разказвачки, ж. Жена разказвач.

Грешни изписвания (7)

  • разказвачкъ
  • разкъзвачка
  • разкъзвачкъ
  • ръзказвачка
  • ръзказвачкъ
  • ръзкъзвачка
  • ръзкъзвачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-каз-вач-ка
членувано раз-каз-вач-ка-та
мн.ч. раз-каз-вач-ки
членувано раз-каз-вач-ки-те
звателна форма