раззвъня

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-звъ-ня	раз-звъ-ним
2 лице	раз-звъ-ниш	раз-звъ-ни-те
3 лице	раз-звъ-ни	раз-звъ-нят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-звъ-них	раз-звъ-них-ме
2 лице	раз-звъ-ни	раз-звъ-них-те
3 лице	раз-звъ-ни	раз-звъ-ни-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-звъ-нях	раз-звъ-нях-ме
2 лице	раз-звъ-не-ше	раз-звъ-нях-те
3 лице	раз-звъ-не-ше	раз-звъ-ня-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	раззвънил съм	раззвънила съм	раззвънило съм	раззвънили сме
2 лице	раззвънил си	раззвънила си	раззвънило си	раззвънили сте
3 лице	раззвънил е	раззвънила е	раззвънило е	раззвънили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях раззвънил	бях раззвънила	бях раззвънило	бяхме раззвънили
2 лице	беше раззвънил	беше раззвънила	беше раззвънило	бяхте раззвънили
3 лице	беше раззвънил	беше раззвънила	беше раззвънило	бяха раззвънили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще раззвъня	ще раззвъним
2 лице	ще раззвъниш	ще раззвъните
3 лице	ще раззвъни	ще раззвънят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм раззвънил	ще съм раззвънила	ще съм раззвънило	ще сме раззвънили
2 лице	ще си раззвънил	ще си раззвънила	ще си раззвънило	ще сте раззвънили
3 лице	ще е раззвънил	ще е раззвънила	ще е раззвънило	ще са раззвънили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да раззвъня	щяхме да раззвъним
2 лице	щеше да раззвъниш	щяхте да раззвъните
3 лице	щеше да раззвъни	щяха да раззвънят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм раззвънил	щях да съм раззвънила	щях да съм раззвънило	щяхме да сме раззвънили
2 лице	щеше да си раззвънил	щеше да си раззвънила	щеше да си раззвънило	щяхте да сте раззвънили
3 лице	щеше да е раззвънил	щеше да е раззвънила	щеше да е раззвънило	щяха да са раззвънили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	раззвънял съм	раззвъняла съм	раззвъняло съм	раззвънели сме
2 лице	раззвънял си	раззвъняла си	раззвъняло си	раззвънели сте
3 лице	раз-звъ-нял раззвънял е	раз-звъ-ня-ла раззвъняла е	раз-звъ-ня-ло раззвъняло е	раз-звъ-не-ли раззвънели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	раззвънил съм	раззвънила съм	раззвънило съм	раззвънили сме
2 лице	раззвънил си	раззвънила си	раззвънило си	раззвънили сте
3 лице	раз-звъ-нил раззвънил е	раз-звъ-ни-ла раззвънила е	раз-звъ-ни-ло раззвънило е	раз-звъ-ни-ли раззвънили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм раззвънил	била съм раззвънила	било съм раззвънило	били сме раззвънили
2 лице	бил си раззвънил	била си раззвънила	било си раззвънило	били сте раззвънили
3 лице	бил раззвънил бил е раззвънил	била раззвънила била е раззвънила	било раззвънило било е раззвънило	били раззвънили били са раззвънили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да раззвъня	щяла съм да раззвъня	щяло съм да раззвъня	щели сме да раззвъним
2 лице	щял си да раззвъниш	щяла си да раззвъниш	щяло си да раззвъниш	щели сте да раззвъните
3 лице	щял да раззвъни щял е да раззвъни	щяла да раззвъни щяла е да раззвъни	щяло да раззвъни щяло е да раззвъни	щели да раззвънят щели са да раззвънят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм раззвънил	щяла съм да съм раззвънила	щяло съм да съм раззвънило	щели сме да сме раззвънили
2 лице	щял си да си раззвънил	щяла си да си раззвънила	щяло си да си раззвънило	щели сте да сте раззвънили
3 лице	щял да е раззвънил щял е да е раззвънил	щяла да е раззвънила щяла е да е раззвънила	щяло да е раззвънило щяло е да е раззвънило	щели да са раззвънили щели са да са раззвънили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих раззвънил	бих раззвънила	бих раззвънило	бихме раззвънили
2 лице	би раззвънил	би раззвънила	би раззвънило	бихте раззвънили
3 лице	би раззвънил	би раззвънила	би раззвънило	биха раззвънили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-звъ-ни	раз-звъ-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-звъ-нил
		непълен член	раз-звъ-ни-лия
		пълен член	раз-звъ-ни-ли-ят
	женски род		раз-звъ-ни-ла
		членувано	раз-звъ-ни-ла-та
	среден род		раз-звъ-ни-ло
		членувано	раз-звъ-ни-ло-то
множествено число			раз-звъ-ни-ли
		членувано	раз-звъ-ни-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-звъ-нял
	женски род	раз-звъ-ня-ла
	среден род	раз-звъ-ня-ло
множествено число		раз-звъ-не-ли