бил си раззвънил

Речник на българския език

1. бил си раззвънил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си раззвънил е производна форма на раззвъня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).