разжалване

Речник на българския език

разжа̀лване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разжалвани
  • разжалвъне
  • разжалвъни
  • ръзжалване
  • ръзжалвани
  • ръзжалвъне
  • ръзжалвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-жал-ва-не
членувано раз-жал-ва-не-то
мн.ч. раз-жал-ва-ния
членувано раз-жал-ва-ни-я-та