раздумка

Речник на българския език

1. раздумка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-дум-ка
членувано раз-дум-ка-та
мн.ч. раз-дум-ки
членувано раз-дум-ки-те
звателна форма

2. раздумка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

раздумка е производна форма на раздумкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. раздумка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

раздумка е производна форма на раздумкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. раздумка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

раздумка е производна форма на раздумкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).