разграничение

Речник на българския език

разграничѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разграничения, ср. Отделяне на едно от друго; прокарване на граница.

Грешни изписвания (7)

  • разгранечение
  • разгрънечение
  • разгръничение
  • ръзгранечение
  • ръзграничение
  • ръзгрънечение
  • ръзгръничение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-г-ра-ни-че-ние
членувано раз-г-ра-ни-че-ни-е-то
мн.ч. раз-г-ра-ни-че-ния
членувано раз-г-ра-ни-че-ни-я-та