разгонване

Речник на българския език

разго̀нване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разгонвани
  • разгонвъне
  • разгонвъни
  • ръзгонване
  • ръзгонвани
  • ръзгонвъне
  • ръзгонвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-гон-ва-не
членувано раз-гон-ва-не-то
мн.ч. раз-гон-ва-ния
членувано раз-гон-ва-ни-я-та