разговорка

Речник на българския език

разгово̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., обикн. ед. Приятен, лек, неангажиращ разговор; раздумка.

Грешни изписвания (7)

  • разговоркъ
  • разгуворка
  • разгуворкъ
  • ръзговорка
  • ръзговоркъ
  • ръзгуворка
  • ръзгуворкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-го-вор-ка
членувано раз-го-вор-ка-та
мн.ч. раз-го-вор-ки
членувано раз-го-вор-ки-те
звателна форма