разглобка

Речник на българския език

разгло̀бка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разглобки, ж. Разглобяване.

Грешни изписвания (3)

  • разглобкъ
  • ръзглобка
  • ръзглобкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-г-лоб-ка
членувано раз-г-лоб-ка-та
мн.ч. раз-г-лоб-ки
членувано раз-г-лоб-ки-те
звателна форма