разгласяване

Речник на българския език

разглася̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разгласявъне
  • разглъсяване
  • разглъсявъне
  • ръзгласяване
  • ръзгласявъне
  • ръзглъсяване
  • ръзглъсявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-г-ла-ся-ва-не
членувано раз-г-ла-ся-ва-не-то
мн.ч. раз-г-ла-ся-ва-ния
членувано раз-г-ла-ся-ва-ни-я-та