разглася

Речник на българския език

разглася̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

разгласиш, мин. св. разгласих, мин. прич. разгласил, св.вж. разгласявам.

Грешни изписвания (8)

  • разгласйа
  • разгласйъ
  • разглъсйа
  • разглъсйъ
  • ръзгласйа
  • ръзгласйъ
  • ръзглъсйа
  • ръзглъсйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-г-ла-ся раз-г-ла-сим
2 лице раз-г-ла-сиш раз-г-ла-си-те
3 лице раз-г-ла-си раз-г-ла-сят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-г-ла-сих раз-г-ла-сих-ме
2 лице раз-г-ла-си раз-г-ла-сих-те
3 лице раз-г-ла-си раз-г-ла-си-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-г-ла-сях раз-г-ла-сях-ме
2 лице раз-г-ла-се-ше раз-г-ла-сях-те
3 лице раз-г-ла-се-ше раз-г-ла-ся-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгласил съм разгласила съм разгласило съм разгласили сме
2 лице разгласил си разгласила си разгласило си разгласили сте
3 лице разгласил е разгласила е разгласило е разгласили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разгласил бях разгласила бях разгласило бяхме разгласили
2 лице беше разгласил беше разгласила беше разгласило бяхте разгласили
3 лице беше разгласил беше разгласила беше разгласило бяха разгласили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разглася ще разгласим
2 лице ще разгласиш ще разгласите
3 лице ще разгласи ще разгласят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разгласил ще съм разгласила ще съм разгласило ще сме разгласили
2 лице ще си разгласил ще си разгласила ще си разгласило ще сте разгласили
3 лице ще е разгласил ще е разгласила ще е разгласило ще са разгласили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разглася щяхме да разгласим
2 лице щеше да разгласиш щяхте да разгласите
3 лице щеше да разгласи щяха да разгласят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разгласил щях да съм разгласила щях да съм разгласило щяхме да сме разгласили
2 лице щеше да си разгласил щеше да си разгласила щеше да си разгласило щяхте да сте разгласили
3 лице щеше да е разгласил щеше да е разгласила щеше да е разгласило щяха да са разгласили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгласял съм разгласяла съм разгласяло съм разгласели сме
2 лице разгласял си разгласяла си разгласяло си разгласели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгласил съм разгласила съм разгласило съм разгласили сме
2 лице разгласил си разгласила си разгласило си разгласили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разгласил била съм разгласила било съм разгласило били сме разгласили
2 лице бил си разгласил била си разгласила било си разгласило били сте разгласили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разглася щяла съм да разглася щяло съм да разглася щели сме да разгласим
2 лице щял си да разгласиш щяла си да разгласиш щяло си да разгласиш щели сте да разгласите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разгласил щяла съм да съм разгласила щяло съм да съм разгласило щели сме да сме разгласили
2 лице щял си да си разгласил щяла си да си разгласила щяло си да си разгласило щели сте да сте разгласили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разгласил бих разгласила бих разгласило бихме разгласили
2 лице би разгласил би разгласила би разгласило бихте разгласили
3 лице би разгласил би разгласила би разгласило биха разгласили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-г-ла-си раз-г-ла-се-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-г-ла-сен
непълен член раз-г-ла-се-ния
пълен член раз-г-ла-се-ни-ят
женски род раз-г-ла-се-на
членувано раз-г-ла-се-на-та
среден род раз-г-ла-се-но
членувано раз-г-ла-се-но-то
множествено число раз-г-ла-се-ни
членувано раз-г-ла-се-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-г-ла-сил
непълен член раз-г-ла-си-лия
пълен член раз-г-ла-си-ли-ят
женски род раз-г-ла-си-ла
членувано раз-г-ла-си-ла-та
среден род раз-г-ла-си-ло
членувано раз-г-ла-си-ло-то
множествено число раз-г-ла-си-ли
членувано раз-г-ла-си-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-г-ла-сял
женски род раз-г-ла-ся-ла
среден род раз-г-ла-ся-ло
множествено число раз-г-ла-се-ли