развървяне

Речник на българския език

развървяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • развървъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-вър-вя-не
членувано раз-вър-вя-не-то
мн.ч. раз-вър-вя-ния
членувано раз-вър-вя-ни-я-та