развъждане

Речник на българския език

развъ̀ждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • развъждани
  • развъждъне
  • развъждъни
  • ръзвъждане
  • ръзвъждани
  • ръзвъждъне
  • ръзвъждъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-въж-да-не
членувано раз-въж-да-не-то
мн.ч. раз-въж-да-ния
членувано раз-въж-да-ни-я-та