развратник

Речник на българския език

развра̀тник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. развратници, м. Човек, който е отдаден на разврат (в 1 знач. ).прил. развратнически, развратническа, развратническо, мн. развратнически.

Грешни изписвания (3)

  • развратнек
  • ръзвратнек
  • ръзвратник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-в-рат-ник
непълен член раз-в-рат-ни-ка
пълен член раз-в-рат-ни-кът
мн.ч. раз-в-рат-ни-ци
членувано раз-в-рат-ни-ци-те
бройна форма раз-в-рат-ни-ци
звателна форма раз-в-рат-ни-ко