коцкар

Речник на българския език

ко̀цкар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

ко̀цкарят, ко̀цкаря, мн. ко̀цкари, м. Разг. Мъж, който обича да ухажва жените; женкар, прелъстител. Възрастен е, но е голям коцкар.
прил. ко̀цкарски, ко̀цкарска, ко̀цкарско, мн. ко̀цкарски. Коцкарски маниер.

Грешни изписвания (1)

  • коцкър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. коц-кар
непълен член коц-ка-ря
пълен член коц-ка-рят
мн.ч. коц-ка-ри
членувано коц-ка-ри-те
бройна форма коц-ка-ри
звателна форма коц-ка-рю