развеселяване

Речник на българския език

развеселяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • развеселъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ве-се-ля-ва-не
членувано раз-ве-се-ля-ва-не-то
мн.ч. раз-ве-се-ля-ва-ния
членувано раз-ве-се-ля-ва-ни-я-та