разбуняне

Речник на българския език

разбуняне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разбунъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-бу-ня-не
членувано раз-бу-ня-не-то
мн.ч. раз-бу-ня-ния
членувано раз-бу-ня-ни-я-та