разбивачка

Речник на българския език

разбива̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разбевачка
  • разбевачкъ
  • разбивачкъ
  • ръзбевачка
  • ръзбевачкъ
  • ръзбивачка
  • ръзбивачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-би-вач-ка
членувано раз-би-вач-ка-та
мн.ч. раз-би-вач-ки
членувано раз-би-вач-ки-те
звателна форма