радикулитче

Речник на българския език

радикулитче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-ку-лит-че
членувано ра-ди-ку-лит-че-то
мн.ч. ра-ди-ку-лит-че-та
членувано ра-ди-ку-лит-че-та-та