радикулит

Речник на българския език

радикулѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Възпаление на коренчетата на нервите на гръбначния мозък.

Грешни изписвания (7)

  • радеколит
  • радекулит
  • радиколит
  • ръдеколит
  • ръдекулит
  • ръдиколит
  • ръдикулит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-ку-лит
непълен член ра-ди-ку-ли-та
пълен член ра-ди-ку-ли-тът
мн.ч. ра-ди-ку-ли-ти
членувано ра-ди-ку-ли-ти-те
бройна форма ра-ди-ку-ли-та
звателна форма