радика

Речник на българския език

радѝка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Растение глухарче.

Грешни изписвания (3)

  • радикъ
  • ръдика
  • ръдикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-ка
членувано ра-ди-ка-та
мн.ч. ра-ди-ки
членувано ра-ди-ки-те
звателна форма