радетелка

Речник на българския език

радѐтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. радетелки, ж. Жена радетел.

Грешни изписвания (7)

  • радетелкъ
  • радетилка
  • радетилкъ
  • ръдетелка
  • ръдетелкъ
  • ръдетилка
  • ръдетилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-де-тел-ка
членувано ра-де-тел-ка-та
мн.ч. ра-де-тел-ки
членувано ра-де-тел-ки-те
звателна форма